Принудителна колективизация на селското стопанство – Отнемане земята на селяните [5]

За разлика от други страни в Източна и Средна Европа, попаднали след Втората световна война в сферата на съветското влияние, селското население в България до 1944 г. се състои предимно от средни и дребни земеделски стопанства и почти няма селско семейство, което да не притежава собствена земеделска земя. Към 1946 г. 57.9 % от селяните притежават от 50 до 200 дка земя, а от 200 до 500 – само 3.9%.

Характеристика на земеделските стопанства в България по отношение на притежаваната земя през 30-те години на XX век

Размер на стопанството % от всички стопанства Характер на стопанствата
до 10 дка 11.78 % дребни
10–20 дка 12.31 % дребни
20–50 дка 32.86 % малки
50–100 дка 28.13 % средни
100–300 дка 14.30 % големи
Повече от 300 дка 0.67 % едри

През април 1945 г. новата отечественофронтовска власт приема Наредба:

закон за създаване на ТКЗС и започва да налага с най-брутални мерки: физически и морален тормоз, побоища, включително и с убийства, принудителна и пълна колективизация, т.е. отнемане на земята на селяните, на земеделския им инвентар (плуговете, ралата, волските коли и каруците), селскостопанските машини (тракторите, вършачките и веялките), работния (воловете, конете) и друг (крави и овце) добитък.
Пленумът на ЦК, който заседава на 12 и 13 юли 1948 г., утвърждава съветския модел в стопанското развитие на България и призовава към засилена битка с кулаците и за изострена класова борба в селото.

Връхна точка на битката на новата власт срещу българските земеделски стопани са годините 1950–1954 г. През 1958 г. тя отчита, че 92% от обработваемата земя вече е във владение на ТКЗС, което засяга 93% от всички домакинства в страната.

„Яблански селски общински съвет,
Заповед № 102 Въз основа на решение на БКП в с. Ябланица, Тетевенско, 27 ноември 1950 г., се обявяват за кулаци и народни врагове следните лица:

1. Димитър Миков Марков и синовете му
2. Дако Нейков Якимов

10. Дако Вутков и синовете му.

Същите от днес не могат да се ползват от никакви услуги на селсъвета и другите държавни учреждения в селището ни. Занапред не могат да се ползват нищо друго по магазините, ресторантите, сладкарниците и др., освен от сол. Нарушителите на същата ще бъдат наказвани най-строго.
Препис от настоящата заповед да се разлепи на видни места и връчи на всички учреждения, в магазините, ресторантите и сладкарниците и др. за изпълнение.

Председател: (п) Иван Цанов Иванов“

Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация.

Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС.

След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество.

Брой на ТКЗС и на домакинствата в тях, 1944 –1957

Година Брой на ТКЗС Брой на

домакинствата в тях

1944 17 649
1945 382 34 000
1946 480 41 000
1947 549 46 000
1948 1100 124 000
1949 1601 156 000
1950 2501 502 000
1951 2739 582 000
1952 2747 553 000
1953 2744 569 000
1954 2723 569 000
1955 2735 591 000
1956 3100 911 000
1957 3202 1 017 000
1959 3972 1 290 000

>> Отнемане на частната собственост [6]


Verlassene Doerfer in Bulgarien, Privat Archiv


„Изоставени селски къщи,
сн. Ст. Р.

социалистически реализъм “Вълко Червенков“,
сн. Ф. К.