началото на Втората световна война България е парламентарна монархия с население 7 млн. души и 111 000 кв. км площ.С правителствена декларация от 15 септември 1939 България обявява своя неутралитет във войната.
На 22 октомври и на 17 ноември 1940 българското правителство не приема предложенията за присъединяване към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония.
На 25 ноември 1940 България за пореден път отхвърля предложение на Съветския съюз за „Договор за взаимопомощ”, предвиждащ разполагане на съветски военноморски бази на българска територия.
Няколко часа преди частите на Вермахта да преминат през българска територия за Гърция на 1 март 1941 г., българският министър-председател Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт.
На 13 декември 1941 България, като член на Тристранния пакт, обявява война на САЩ и Великобритания. В отговор на този акт на 28 декември с.г. Великобритания обявява война на България, а на 3 април 1942 г. същото прави и САЩ с декларация на Конгреса.
На 1 юни 1944 българското правителство подава оставка, назначенотo ново правителство с министър-председател Иван Багрянов веднага предприема стъпки за излизане на България от състоянието на война с Великобритания и САЩ и на 26 август заявява, че ще спазва пълен неутралитет.
„ББС“ Лондон, 2 септември 1944
„Българската делегация за водене на преговори за примирие със съюзниците, която пристигна в Кайро със самолет, продължава да се намира още в Кайро и очаква да получи условията за примирие, които до този момент не са й връчени.”
На 2 септември 1944 е съставено ново българско правителство с министър-председател Константин Муравиев.
Новото правителство продължава усилията за прекратяване положението на война с Великобритания и САЩ и за ускоряване на преговорите за примирие, дава пълна амнистия с „Наредба-закон за амнистията”, разпуска ХХV Народно събрание и обявява пълен неутралитет.
„Ройтер“, 5 септември 1944:
„Обявяване на война от Русия на България, за което британското правителство бе уведомено предварително, е акт на реалистична политика, която ще вразуми българите и вероятно ще ускори подписването на примирието. С това се слага край на усилията на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия. Трябва да бъде образувано ново правителство, представляващо действително левицата, като включи безсъмнено комунисти”
(Рандел Нийл, дипломатически дописник)
„Известия” Москва, 7 септември 1944: „Управляващите България решиха, играейки си с думата „неутралитет”, да продължат помощта си за Германия и да въвлекат страната си в пропастта.”
Българската войска е поставена на подчинение на съветското командване и в нея са въвеждат политически командири.
Съглашението за примирие между правителството на България и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ се подписва на 28 октомври 1944. На практика то утвърждава окупацията на България от съветската армия. Председател на създадената Съюзническа контролна комисия е маршал Толбухин, а зам.-председател – генерал полковник Бирюзов.
В 6.25 часа Радио София съобщава на българските граждани, че е съставено ново правителство, начело с Кимон Георгиев. Комунистическата партия, която до преврата наброява едва няколко хиляди души, упражнява пълна власт в решенията на новото правителството главно чрез Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Това правителство, дошло по силата на военнополитически преврат с помощта на окупиралата страната съветска армия, се представя като „народодемократично”, но то веднага започва да налага с най-брутални средства една антидемократична тоталитарна система по съветски модел.
На 22 октомври и на 17 ноември 1940 българското правителство не приема предложенията за присъединяване към Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония.
На 25 ноември 1940 България за пореден път отхвърля предложение на Съветския съюз за „Договор за взаимопомощ”, предвиждащ разполагане на съветски военноморски бази на българска територия.
Няколко часа преди частите на Вермахта да преминат през българска територия за Гърция на 1 март 1941 г., българският министър-председател Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт.
На 13 декември 1941 България, като член на Тристранния пакт, обявява война на САЩ и Великобритания. В отговор на този акт на 28 декември с.г. Великобритания обявява война на България, а на 3 април 1942 г. същото прави и САЩ с декларация на Конгреса.
На 1 юни 1944 българското правителство подава оставка, назначенотo ново правителство с министър-председател Иван Багрянов веднага предприема стъпки за излизане на България от състоянието на война с Великобритания и САЩ и на 26 август заявява, че ще спазва пълен неутралитет.
„ББС“ Лондон, 2 септември 1944
„Българската делегация за водене на преговори за примирие със съюзниците, която пристигна в Кайро със самолет, продължава да се намира още в Кайро и очаква да получи условията за примирие, които до този момент не са й връчени.”
На 2 септември 1944 е съставено ново българско правителство с министър-председател Константин Муравиев.
Новото правителство продължава усилията за прекратяване положението на война с Великобритания и САЩ и за ускоряване на преговорите за примирие, дава пълна амнистия с „Наредба-закон за амнистията”, разпуска ХХV Народно събрание и обявява пълен неутралитет.
Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време Ялтенската конференция
February 1945 Photo #: USA C-543
„Ройтер“, 5 септември 1944:
„Обявяване на война от Русия на България, за което британското правителство бе уведомено предварително, е акт на реалистична политика, която ще вразуми българите и вероятно ще ускори подписването на примирието. С това се слага край на усилията на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия. Трябва да бъде образувано ново правителство, представляващо действително левицата, като включи безсъмнено комунисти”
(Рандел Нийл, дипломатически дописник)
„Известия” Москва, 7 септември 1944: „Управляващите България решиха, играейки си с думата „неутралитет”, да продължат помощта си за Германия и да въвлекат страната си в пропастта.”
Комунистите взимат властта с помощта на Съветската армия
На 8 септември 1944 съветските войски навлизат в България и окупират територията на страната, където остават до декември 1947.Българската войска е поставена на подчинение на съветското командване и в нея са въвеждат политически командири.
Съглашението за примирие между правителството на България и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ се подписва на 28 октомври 1944. На практика то утвърждава окупацията на България от съветската армия. Председател на създадената Съюзническа контролна комисия е маршал Толбухин, а зам.-председател – генерал полковник Бирюзов.
На 8 септември 1944 Националният комитет на доминираната от комунистите коалиция „Отечествен фронт“ излиза с позив за започналото навлизане на съветски военни части в България и заявява, че само той като политическа формация се ползва с доверие от Антихитлеристката коалиция, като същевременно обвинява кабинета на Муравиев в „колебание и двуличие” по отношение на Съветския съюз”.
В 6.25 часа Радио София съобщава на българските граждани, че е съставено ново правителство, начело с Кимон Георгиев. Комунистическата партия, която до преврата наброява едва няколко хиляди души, упражнява пълна власт в решенията на новото правителството главно чрез Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Това правителство, дошло по силата на военнополитически преврат с помощта на окупиралата страната съветска армия, се представя като „народодемократично”, но то веднага започва да налага с най-брутални средства една антидемократична тоталитарна система по съветски модел.
маршал Толбухин и ген. Бирюзов на Софийската гара
ДА Архиви 69-2965-37
>> Tерор от първите дни [2]
Българският червен кръст на Източния фронт 1941-1945
личен архив Ст.Р.
