Характеристика на земеделските стопанства в България по отношение на притежаваната земя през 30-те години на XX век
| Размер на стопанството | % от всички стопанства | Характер на стопанствата |
| до 10 дка | 11.78 % | дребни |
| 10–20 дка | 12.31 % | дребни |
| 20–50 дка | 32.86 % | малки |
| 50–100 дка | 28.13 % | средни |
| 100–300 дка | 14.30 % | големи |
| Повече от 300 дка | 0.67 % | едри |
През април 1945 г. новата отечественофронтовска власт приема Наредба:
закон за създаване на ТКЗС и започва да налага с най-брутални мерки: физически и морален тормоз, побоища, включително и с убийства, принудителна и пълна колективизация, т.е. отнемане на земята на селяните, на земеделския им инвентар (плуговете, ралата, волските коли и каруците), селскостопанските машини (тракторите, вършачките и веялките), работния (воловете, конете) и друг (крави и овце) добитък.
Пленумът на ЦК, който заседава на 12 и 13 юли 1948 г., утвърждава съветския модел в стопанското развитие на България и призовава към засилена битка с кулаците и за изострена класова борба в селото.
Връхна точка на битката на новата власт срещу българските земеделски стопани са годините 1950–1954 г. През 1958 г. тя отчита, че 92% от обработваемата земя вече е във владение на ТКЗС, което засяга 93% от всички домакинства в страната.
„Яблански селски общински съвет,
Заповед № 102 Въз основа на решение на БКП в с. Ябланица, Тетевенско, 27 ноември 1950 г., се обявяват за кулаци и народни врагове следните лица:
1. Димитър Миков Марков и синовете му
2. Дако Нейков Якимов
…
10. Дако Вутков и синовете му.
Същите от днес не могат да се ползват от никакви услуги на селсъвета и другите държавни учреждения в селището ни. Занапред не могат да се ползват нищо друго по магазините, ресторантите, сладкарниците и др., освен от сол. Нарушителите на същата ще бъдат наказвани най-строго.
Препис от настоящата заповед да се разлепи на видни места и връчи на всички учреждения, в магазините, ресторантите и сладкарниците и др. за изпълнение.
Председател: (п) Иван Цанов Иванов“
Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация.
Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС.
След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество.
Брой на ТКЗС и на домакинствата в тях, 1944 –1957
| Година | Брой на ТКЗС | Брой на
домакинствата в тях |
| 1944 | 17 | 649 |
| 1945 | 382 | 34 000 |
| 1946 | 480 | 41 000 |
| 1947 | 549 | 46 000 |
| 1948 | 1100 | 124 000 |
| 1949 | 1601 | 156 000 |
| 1950 | 2501 | 502 000 |
| 1951 | 2739 | 582 000 |
| 1952 | 2747 | 553 000 |
| 1953 | 2744 | 569 000 |
| 1954 | 2723 | 569 000 |
| 1955 | 2735 | 591 000 |
| 1956 | 3100 | 911 000 |
| 1957 | 3202 | 1 017 000 |
| 1959 | 3972 | 1 290 000 |
>> Отнемане на частната собственост [6]
“Изоставени селски къщи,
сн. Ст. Р.
социалистически реализъм “Вълко Червенков“,
сн. Ф. К.