Към края на 1947 г. селяните в съпротивителното движение са 47 %, но с годините техният дял нараства и през 1950–1951 г. той достига 70%. След ликвидирането на опозиционните партии и по време на кампанията за масовата колективизация на селското стопанство, национализацията на частната собственост в градовете и поетия от правителството курс към съветизация горянското движение обхваща цялата страна. През 50-те години на XX век в България няма планински район, в който да не действат въоръжени горянски чети, подкрепяни от голям брой ятаци.
За борба с нелегалните и въоръжената съпротива в края на 1948 г. се създават първите части на вътрешните войски, които към октомври 1950 г. са в състав от десет батальона:
Два в София и по един в Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и Белоградчик. С решение на Политбюро на ЦК на БКП вътрешните войски се преформират в дивизия и броят им се увеличава. Те, според същото партийно решение, „се възпитат и действат като вътрешните войски на Съветския съюз” и трябва да бъдат „предани до смърт на ЦК на БКП”. На тях и на Държавна сигурност се възлага борбата за унищожаването на горянските чети и ликвидирането на съпротивителното движение в България. В докладите си от 1951 г., Държавна сигурност отчита, че в страната са разкрити 176 нелегални групи и организации, от които 47 в София. На 1 октомври 1951 г. при акция срещу горянска чета в Турийската гора, Казанлъшко, са убити 19 младежи. По същото време в Искърското дефиле силите за сигурност водят сражение с две горянски чети от 30 и 40 души.
От април 1951 г. до октомври 1962 г. действа радиостанция „Горянин”, която се явява трибуна на съпротивителното движение на българския народ против комунистическата диктатура и съветизацията на страната.
Из емисията на радио „Горянин” май 1955 г.
„Тук радио Горянин – гласът на българската съпротива…
Да се готвим непрестанно, братя,
да се готвим за деня на свободата
и от болшевишкото робство
да освободим земята свята…”
Въоръжената съпротива на българския народ през всичките тези години намира своята морална опора в надеждата, че жертвите, които той дава в неравната борба с натрапения му комунистически режим, ще бъдат разбрани от международната демократична общност и ще предизвикат намесата на Великите сили за неговото освобождаване.
Нелегални групи и организации
- „Тайни национални патриотични сили” – въоръжена организация от 30 души, сред които и ученици от ІІ Софийска мъжка гимназия, създадена през 1945 г. и ръководена от Петър Пейчев.
- „Тайна антиболшевишка организация” – създадена от младежи в Кюстендил през 1945 г. Нелегална организация в Пирдопска околия – създадена през 1947 г. от Стойчо Христов Карадж ов.
- „Национален християнски кръст” – нелегална организация, създадена на 27 август 1947 г. в м. Имарет дере (Хайдушки поляни), Смолянско, с водач Ангел Стефанов, която наброява 300 души и в края на декември с.г. формира две горянски чети: „Чета на смъртта” и „Хвъркатата чета”.
- „Всенародно движение за народно единение”, София, 1948 г.
- „Национално борческо движение”, с. Сливница, Софийско, 1948 г.
- Нелегална околийска земеделска организация „Никола Петков” – образувана през 1948 г. с ръководители: Петър Месаков, Цанко Георгиев и Боян Попов, с район на действие Трънския край.
- Младежка група за борба с народната власт, Силистра, 1949 г.
- Нелегална младежка военна организация за въоръжена борба, Хасково, 1949 г.
- Нелегална група „Народна защита”, Стара Загора”, 1949 г.
- Въоръжена легионерска група, извършила атентати, Пловдив, 1949 г.
- Младежка нелегална група, с. Арчар, 1949 г.
- Нелегална организация „Свободна България” – създадена от Людмил Кунов през 1949 г.
- Нелегална организация „Съюз на свободните войни” – създадена през 1949 г. в Пазарджишко, за да противодейства на насилственото коопериране на земята, наброява 280 души, създава въоръжена горянска чета.
- Нелегална патриотична организация – образувана в Трънско в началото на 1949 г. под ръководството на Никола Йорданов – Гуджо, който става командир на излъчената от същата организация въоръжена горянска чета от 80 души. Организацията нараства до 450 члена, обхваща 40 села в Брезнишка и 10 села в Трънска околия и организира 30 бойни групи.
- „Българско съпротивително движение” – нелегална организация от 200 души, образувана през есента на 1950 г. по инициатива и ръководството на Благой Златански, разстрелян през 1953 г., която поддържа връзка с горяните в Дупнишко.
- „Оранжева партия” – нелегална организация в Ямболска околия на бедни и средни селяни, създадена през 1950 г., със свои структури в 21 села.
- „Областен земеделски център № 1” – нелегална организация в Русенки окръг, създадена в Русе през есента на 1950 г.
- Самоковската нелегална организация – образувана през есента на 1950 г. с район на действие в Самоковска и Кюстендилска околия, разкрита през есента на 1951 г., ръководителите й осъдени на смърт.
- Комитет на съпротивата – нелегална организация в Сливенско, образувана през 1950 г. с ръководител Коста Дейков, която излъчва горянска чета. Организацията създава свои групи в 19 села в Сливенска, Казанлъшка и Новозагорска околия.
- Нелегален ЗМС за борба с народната власт, София, 1950 г.
- Нелегална организация „Българско съпротивително движение”, София, 1950 г.
- Самоковска нелегална организация – създадена през есента на 1950 г. от Кирил Х. Бесов, Атанас Б. Баташки и Васил Мишев, с цел „да се бори с оръжие в ръка за свалянето на властта”, наброява 68 души.
- Младежка нелегална група „Зов за свобода” – образувана през лятото на 1950 г. в Ихтиманско под ръководството на Славчо Зашев, който през 1952 г. е осъден на смърт и разстрелян, а брат му Асен Зашев – на дългогодишен затвор и лагер.
- „Младежка противо отечествено фронтовска организация”, София, Пловдив, 1951 г.
- Нелегална организация на изключените студенти „Студенти партизани”, София, 1951г.
- Нелегална организация „Българин съм” – създадена през 1951 г. в Пловдивско.
- „Организация на съпротивителното движение в България – Горяни” – нелегална организация, образувана на 15 април 1951 г. в Пловдив със задача да подготвя нелегални въоръжени чети. През същата година организира четири горянски чети: в Казанлъшка околия, в Карловска околия, в Асеновградско и в района на с. Първенец, Пловдивско.