През концентрационните лагери минават хиляди български граждани, заставяни години наред да работят при изключително тежки условия, подложени на тормоз, побой, убийства, гладуване и без медицинска помощ, в резултат на които мнозина умират или остават за цял живот инвалиди. Смъртните актове на убитите се оформят с фалшиви диагнози. Телата им не се предават на близките им, за да ги погребат, а се изнасят и заравят тайно със заличаване на следите.
Създаването на лагерната система в България започва още преди приемането на този закон. Въз основа на доклад на министъра на вътрешните работи Антон Югов Политбюро на БКП възлага на Държавна сигурност да се изготвят списъци за лицата, които трябва да бъдат изселени и въдворени, да се ускори прочистването на граничните райони от неблагонадеждни елементи. До 1948 г. въдворяванията се вършат не само от милицията и Държавна сигурност, но и от местните административни власти. През 1948 г. към IV отдел на Държавна сигурност се създава и служба „Въдворяване и затвори”.
На 21 януари 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение с цел да се засили борбата срещу „хулиганите” и „разложените елементи”, които да бъдат „въдворявани на принудителен физически труд”. В тази категория попадат и младежи и девойки, ориентирани към западните ценности, които се обличат по западна мода, слушат или изпълняват западна музика, ходят с модни прически, слушат западни радиостанции и др.
Петър Гогов – началник на „Трудовата група” (концентрационния лагер) край Ловеч, признава по време на разпит след падането на комунистическия режим, че от 1945 до 1962 г. в България са били организирани 44 лагера с различна продължителност. В литературата и мемоарните източници се посочва и по-голям брой – 83 лагера, съществували по различно време от 1944 до 1962 г.
Рисунка на затворник в Богданов дол 1945,
частен архив
След падането на комунистическия режим в България никой от виновните за създаването на концентрационните лагери, за извършените в тях убийства и изтезания не получава съдебно възмездие. Вместо това основната свидетелка по делото за лагерите, бившата концлагеристка артистката Надя Дункин бива умъртвена в дома й преди да свидетелства в съда. Самото дело за лагерите е прекратено по давност през 2002 г.
Лагери, за които има сведения:
- ТВО Зелени дол, Благоевградско – първият концлагер в България след 9 септември 1944 г., създаден по искане на съветските окупационни власти. В него са въдворени 203 души, като поданици на Германия, включително и германки, омъжени за българи Съществува от септември 1944 до декември 1945 г.
- ТВО Гара Свети Врач до гр. Сандански – през януари 1945 г. там са въдворени 800 души, предимно бивши офицери.
- ТВО Мина Куциян край гр. Перник – съществува от октомври 1945 г. до края на 1949 г. В него са въдворявани предимно белогвардейци, но през 1948 г. докарват и голяма група земеделци николапетковисти.
- ТВО Мина „Черно море” край Бургас – съществува от януари до април 1945 г.
- ТВО Богданов дол, Пернишко – от пролетта на 1945 до 1951 г.
- ТВО „Рудник Толбухин”
- ТВО Мина Николаево, Старозагорско – от 1948 до юли 1949 г.
- ТВО Язовир „Росица” – от октомври 1946 до 1948 г.
- ТВО Ножарево, Силистренско – от началото на 1947 г. до средата на 1952 г.
- ТВО край Бояна, Тутраканско – лагер за жени, от началото на 1947 г.
- ТВО край Велико Търново – лагер за жени от 1947 г.
- ТВО Босна, Тутраканско – от 1947 г.
- ТВО Бошуля, Пазарджишко – от 1945 до 1949 г.
- ТВО Белене – създаден с постановление на МС от 27 април 1949 г., като лагер за политическите противници на БКП, който включва дунавските острови: Персин, Голяма Бързина, Щурчето, Магареца, Белица, Совата и Предела. В първата година там са въдворени 800 души, а през 1953 г. – 1917 души със срок от 6 месеца до 7 години. Лагерът е временно закрит от 5 септември до 5 ноември 1956 г.
- ТВО Ловеч – един от лагерите с най-тежък режим, наричан от народа „Лагерът на смъртта”. Съществува от 1959 г., когато край каменната кариера довеждат от лагера в Белене първите 166 души. Лагеристите, сред които и интелектуалци и хора на изкуствата, работят на каменна кариера при много тежки условия, с непосилни за изпълнение задължителни норми. Мнозина биват убити по садистичен начин с тояги, други умират в резултат на изтезания, системен бой и изтощителен труд.
- ТВО Скравена, Ботевградско – през лятото на 1961 г. 300 жени от лагера Ловеч са изпратени в Скравена, Ботевградско, и др.
Освен лагерите за въдворяване в България през комунистическия режим функционират 22 затвора, в които до 1989 г. има и политически затворници.
Статистика за осъдените затворници за контрареволюционна дейност към 1 юли 1956
Социално положение | Брой | % от всички осъдени |
Бедни и средни селяни | 1168 | 42.58 |
Занаятчии | 370 | 13.49 |
Работници | 357 | 13.01 |
Служащи | 349 | 12.72 |
Свободни професии | 175 | 6.38 |
Кулаци (заможни селяни) | 120 | 3.37 |
Членове на ТКЗС | 100 | 3.65 |
Учащи се | 67 | 2.44 |
Нетрудещи се | 37 | 1.35 |
Всичко осъдени затворници | 2743 | 100 |
Политически затворници с най-много години прекарани в затворите на комунистическия режим в България
Име и фамилия | Години, прекарани в затвора |
Васил Узунов | 28 |
Илия Минев | 27 |
Васил Златаров | 20 |