ДА Архиви 70-659-1-1
Българската ДС функционира като неделима част от системата на службите за сигурност в страните от източния блок с център в Москва.
Между Държавна сигурност и Щази, изградени в НРБ и ГДР, съобразно разбирането на Ленин, че властта на Съветите се нуждае от „една военна организация от агенти”, съществува трайно сътрудничество. То се изразява в следене на своите гражданите, неутрализиране на политически противници, разработване и вербуване на чужди граждани, осъществяване на промишлен шпионаж, изпълняване на поръчки от КГБ в трети страни, наблюдения над политическата емиграция, както и във взаимно шпиониране едни други.
Едни от най-честите им съвместни действия през 1970-те и 1980-те е преследването на източногермански граждани, които се опитват да избягат на запад през южните български граници, обмяна на информация за осъществявани контакти между граждани на ГДР и техни сънародници от ГФР на територията на българските курорти и на студентите във висшите учебни заведения. Щази уведомява ДС за поведението и контактите на български служебни лица по време на пътувания във ФРГ, за техните контакти, прояви, интереси, покупки и др.
Справка от ДС за усилване на наказателните мерки срещу избягали през границата български граждани и техните близки в България, 24 февруари 1953 г.:
„Трудоспособните близки родственици на изменника, които не са привлечени към съдебна отговорност, да бъдат изпратени в ТВО Белене.
Недвижимите им имоти да се конфискуват.
За другото имущество, включително добитъка, да се грижат сами.
Децата им от 14 до 18-годишна възраст да се изпращат в трудови школи при МВР,
за което да се използва един от поправителните домове.
Децата от 7 до 14-годишна възраст да се изпращат в специални училища по линия
на Министерството на просветата.”