Гражданите, лишени от основните права [15]

В член 2 на Договора за мир между България и Съюзените и сдружени сили, ратифициран с Указ № 4 на Председателството на Народна република България от 26 август 1947 г., ДВ, бр. 201 от 30 август 1497 г., в сила от 15 септември 1947 г.

„България се задължава да вземе всички мерки, необходими, за да обезпечи на всички лица, намиращи се под нейна юрисдикция, без разлика на раса, пол, език, вероизповедание, ползването на правата на човека и основните свободи, включително свободата на словото, на печата и изданията, на религиозния култ, на политическите убеждения и на публичните събрания.”

Въпреки това комунистическият режим в България през целия период на своето съществуване 1944–1990 г. погазва системно и ненаказано основните права, залегнали и във Всеобща декларация за правата на човека.

Права и свободи, от които обикновените граждани са били лишавани

  • правото на живот, свобода и сигурност;
  • правото да не бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание;
  • правото да се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона;
  • правото на свободно движение и свободен избор на местожителство;
  • свобода на мисълта, съвестта и религията;
  • свобода на убеждение и на изразяването му;
  • свобода на словото и на печата;
  • свобода на организиране, на събрания и на сдружения;
  • свободата на избор, да избираш и да бъдеш избиран;
  • свобода на придвижването, излизането от страната и завръщането в нея;
  • равененство пред закона и право на равна защита от закона;
  • правото да не бъде подлаган на жестоки, нечовешки или унизителни мъчения или наказания;
  • правото на неприкосновенност на личния живот, на семейството, на жилището, на личната кореспонденция, доброто име и чест;
  • правото на информация и др.

Режимът скрива от гражданите опасността от чернобилската авария Когато на 26 април 1986 г. в Чернобил става най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, партийната върхушка в България скрива истината от гражданите и не ги информира за опасността, а тя самата взима всички необходими предпазни мерки и средства. Гражданите не са предупредени за навлизащия и върху територията на страната облак с радиоактивни частици. На 1 май с.г., когато е един от пиковете на радиоактивното замърсяване над България в резултат на чернобилската авария, властите извеждат гражданите на задължителната първомайска манифестация. В същия майски ден се уреждат излети сред природата, любители на спортовете изпълват стадионите, а хиляди майки извеждат децата си на открито, когато в същото време осведомените партийни функционери се крият зад бетонните стени на своите канцеларии и домове и се запасяваха с медикаменти и консумират отлежали напитки и хранителни продукти, доставени им от далечни краища на планетата.

Привилегиите на властимащите

Държава, която заявява себе си като „социалистическа” и лишава мнозинството от своите граждани от основните им права и свободи, в същото време осигурява за партийната върхушка многостепенна система на привилегии. На най-високото ниво в йерархиите на привилегиите е висшата партийна номенклатура: всички членове и кандидат-членове на ЦК на БКП, членовете на Министерския съвет, на Държавния съвет, началниците на отдели в ЦК, първите секретари на окръжните комитети на БКП, някои бивши дейци на партията, като привилегиите ползват и членовете на семействата им.

Тя на практика разполага с почти неограничена власт и ползва всички блага на западното общество, които не са достъпни за обикновените граждани, а в много случаи и забранени. Тя разполага със специални магазини, специално медицинско обслужване, почивни бази, жилища, резиденции, специални стопанства за доставяне екологично чисти хранителни продукти и напитки и др., осигурявани от Управлението за безопасност и охрана.

Под тях в низходящ и по отношението на привилегиите ред следват окръжните, общинските градските и селските нива – до най-ниските звена. Към привилегированото малцинство принадлежат и пазещите устоите на партията, създадените и ръководените от нея силови ведомства, висшата администрация и репресивните органи. Привилегированото положение на партийното малцинство е конституционно мотивирано с член № 1 от Конституцията на Народна република България, който постановява, че Партията (БКП) има ръководна роля в обществото.

Този принцип се пренася и в съдебната система, където се спазва изискването, преди някой партиен член да бъде привлечен под съдебна отговорност, да се иска съгласието на партийната организация, в която той членува. И редовите членове на БКП имат предимство при постъпване на работа, записване в учебни заведения, заемане на длъжности, възможност за работа в чужбина, допълнителни социални придобивки и др.

“Активни борци против фашизма и капитализма“ е особена и постоянно нарастваща по численост категория на партийната върхушка, която се облагодетелства чрез привилегии за сметка на мнозинството граждани. Изразът „борци против фашизма” е повече за легитимност пред демократичния свят, тъй като в партийната терминология на БКП с “фашистки“ или “фашист“ се нарича всяко активно или пасивно несъгласие с комунистическата доктрина.

През юни 1945 г. се приема специална Наредба закон за народните пенсии, който облагодетелства с високи пенсии и други придобивки на тази привилигирована категория партийни членове. Така и пенсионната система става част от мрежата за привилегии.

Народните пенсии са само част от привилегиите, които се дават на „активните борци против фашизма и капитализма” и на техните деца и внуци. Те имат гарантирано предимство при назначаване на работа, заемане на висока длъжност, реализиране на кариера, придобиване на научна степен, получават безплатно жилища и вили или им се строят такива на изгодни цени в централните части на градовете, с предимство се снабдяват с коли, осигуряват им се специални медицински грижи, включително и специален охраняван гробищен парк и др.

Кръгът на правоимащите се разширява и обхваща кръвните роднини до трета степен на родство, а също и тези по сватовство. С годините, въпреки логиката на биологичните закони, броят на „активните борци против фашизма и капитализма” до 1989 г. се увеличава постоянно. Към края на 70-те години той е вече над 200 000.
Из доклад на британската легация в София от 9 февруари 1960 г., с примери за възнаграждаване на ония, които подкрепят режима:

„Така на практика има елит, чийто стандарт на живот е поне десет пъти по-висок от този на обикновения българин…”

>> Режимът отстъпва [16]

Георги Заркин,
частен архив

личен архив

личен архив