Вечерта на 3 май 1953 г. работниците от нощната смяна на тютюневата фабрика (бившата „Томасян”) в гр. Пловдив се разбунтуват, изгонват пазачите и се затварят и барикадират в един от големите тютюневи складовете, които се намират насред града, наречен „Иван Караджов”. Стачкуващите искат от правителството да приравни новите условия за работа с тези от преди одържавяването на предприятието.

Цигарената фабрика в Пловдив 1940-те,
Архив Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий“

Сутринта на 4 май органите на милицията ограждат тютюневия склад и заключват вратите му отвън. Същата сутрин в знак на протест спират работа и работниците, повечето от които са жени, и от другите два склада – „Стефан Караджиев” и „Георги Иванов”. Стачниците от първия склад разбиват вратите му и прогонват охраняващата ги отвън милиция. Стачкуващите от трите склада се събират на импровизиран митинг в двора на фабриката. Към тях се присъединяват и работници, които не са на смяна. Броят на протестиращите, към които прииждат и граждани извън фабриката, нараства постоянно. Сведенията, по спомени на очевидци, са за около няколко хиляди. При стачкуващите пристигат висши партийни ръководители от София, сред които е и министърът на вътрешните работи Антон Югов. Опитва се да говори на протестиращите, те го замерват с камъни и той се оттегля. Следва заповед за стрелба.

Няколко души от стачкуващите са убити на място, сред които две жени, около 50 са ранени и стотици арестувани. До железопътната гара е настигнат и застрелян водачът на стачката Кирил Джавезов. Точният брой на убитите не може да се установи, поради наложената веднага от властите най-строга забрана за огласяване и коментиране.

Искрата на бунта в Берлин през 1953 г. пламва от „Сталиналее” в източния сектор на разделената от окупационните сили на Съюзниците 1945 г. на четири сектори столица на Германия. Поводът са малко по-рано повишените от Правителството на ГДР под ръководството на ГЕСП норми на строителните работници, към чийто бунт впоследствие спонтанно се присъединяват и работници от други отрасли и граждани. Към обед първите 80 работника започват протестно шествие с лозунга „Искаме намаляване на нормите!”

По време на марша към тях се вливат стотици други работници. Колоната се отправят към профсъюзния дом, той е заключен и протестиращите се насочват към правителствения дом. Към обяд пред него се събират хиляди работници и демонстранти. Тук редом със синдикалните искания се издигат политически лозунги, като:
„Оставка на правителството”, „Свободни избори” и др.

По време на Юнското въстание в Берлин през 1953 г. Държавна сигурност отчита, че съпротивителното движение в България добива все по-организиран характер и броят на регистрираните в страната случаи на „вражеска контрареволюционна дейност” нараства значително.

Позиви на Горянското движение,
Музей на МВР, сн. Ф. К.

>> Границата [12]

Цигарената фабрика в Пловдив 2012,
сн. Ф. К.

Позиви на Горянското движение,
Музей на МВР, сн. Ф. К.