На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на БКП.
На 18 ноември 1989 г. в София се провежда първият свободен митинг против комунистическата власт с искания за демокрация, провеждане на свободни избори, спазване на гражданските права и търсене на съдебна отговорност за престъпленията на режима и премахване на параграф 1 от Конституцията.
На 15 януари 1990 г. под натиска на гражданите Народното събрание отменя член 1 от Конституцията, който постановява „ръководна роля” на комунистическата партия.
На 10 и 17 юни 1990 г. се провеждат първите свободни избори в България след 45 години комунистическа диктатура.
Промените в България, където старите властови структури остават продължително време неразградени, се осъществяват сравнително по-бавно, отколкото в някои други източноевропейски страни.
Чрез унищожаването на голяма част от документите на ДС и умишленото забавяне на достъпа до тях, прочистването на архивите от свидетелствата за политическите и стопанските престъпления, скриването на истината за този режим и манипулирането на общественото мнение, се извършва бавен и мъчителен за българското общество „преход“. През този период бившата партийна номенклатура и нейни поставени лица, включително и от репресивния апарат, овладяват икономическата власт, без някой да е понесъл отговорност за извършените престъпления и злоупотреби.