“Бъди червена“ Крум Кюлявков, “Червен смях“ 1921,
сн. Ф. К.
Още в първите дни след преврата на 9 септември 1944 комунистическата партия започва масови гонения и избивания без съд и присъда на граждани, обявени по преценка на нейните партийни активисти за „врагове на народа”. Репресиите се извършват по бърза процедура от т.нар. „екзекутивни тройки“. За много кратко време през месеците септември и октомври 1944 броят на убитите и безследно изчезналите надминава 30 000 души.
Вълко Червенков, секретар на ЦК на БКП уведомява Георги Димитров в Москва с телеграма № 10 от 13 септември 1944 за проведените масови чистки:
„Фашизмът падна (…) но борбата не е преустановена (…) В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи (…) От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.“
Вълко Червенков докладва на Георги Димитров в Москва на 17 октомври 1944:
„Предателите, провокаторите, враговете се наказват безпощадно. На врага е нанесен много сериозен удар. Нашите другари не са съумели да обезглавят враговете в първите дни. Затова чистката бе извършена в течения на последните две недели масово.“
С масови репресии, убийства, арести, изселвания и други насилия комунистическата партия, разполагайки с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се разправя безпощадно със своите противници и потенциалните си политически опоненти. Терорът обхваща всички равнища на икономическия, политическия и социалния живот на страната.
Отечественофронтовското правителство прокарва поредица от репресивни наредби-закони:
20 октомври 1944
„Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителски институти и в университета и висшите училища и академии.”
2 ноември 1944
„Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служители във ведомството на МВР и за временната общинска управа“
6 ноември 1944
„Указ за изменения и допълнения на правилника за назначаване, преместване, съкращаване, уволнение на учителите в гимназиите и в гимназиалните класове“
14 март 1945
„Наредба за изменение на Наредбата за временно облекчение на жилищната криза и за запазване на общественото спокойствие и сигурност в София”
Издават се наредби, укази и постановления, с които се дават привилегии на подкрепящите новата власт и същевременно се ограничават права на гражданите:
12 октомври 1944
„Наредба-закон за временно отменяне на служебния ценз по Закона за длъжностите, цензовете, заплатите и възнагражденията на държавните служители”
24 октомври 1944
„Наредба-закон за признаване правата на висшисти при заемане на държавна, общинска или обществена служба на писатели, членове на Писателския съюз, които нямат висше образование”
29 април 1945
„Наредба-закон за подпомагане на пострадалите в борбата срещу фашизма и за народната свобода”
9 септември 1944 г. до 3 март 1945, на осъдените от т.нар. „Народен съд“ и нa всички други лица, за които властта реши, че са имали „фашистки прояви”. По този закон се отнемат наследствените пенсии и на редица длъжности. Така пенсионните отдели стават също част от репресивния апарат и лишават от средства за съществуване лица, които през годините реално са внасяли осигурителни вноски.
Изцяло се подменя административният апарат, включително и този на съдебната система. За съдии и следователи се назначават бивши партизани, политически затворници и партийни функционери, които нямат необходимия ценз и професионална практика.
Елиминиран е принципът на деполитизирането в съдебната система. Над всички съдебни и административни органи се налага пълна зависимост от партийните и отечествено-фронтовските комитети.
„Ное Цюрхер цайтунг“, Цюрих, 19 март 1945 г.:
„В България са ликвидирани почти всички елементи, които у нас се наричат демо-кратически… Правото на живот се признава само на четири групи, които образуват Отечествения фронт: комунисти, леви земеделци, социалисти и звенари…”
в.“Демокрация“ 5. 9. 1994, Мирчо Спасов, ЦК на БКП: “Партията отлагаше Народния съд, за да поразчисти враговете, със съда можеше да се измъкнат. Ха-ха! Поддържах връзка с др. Живков. Той беше в НОВА (Народоосвободителна въстаническа армия), в мазето на “Славянска беседа“. Като влизах там, всички страняха от мен, знаеха с какво се занимавам. Тежка ми беше работата, но кой да я свърши, не искаха да се изцапат…Вкарвахме ги в мазето на Дирекцията, късно през нощта ги извеждахме, товарехме ги на камион “Опел Блиц“- и към Радомирско. Всеки ден към 10 се явявах в “Славянска беседа“.Така изкарахме три месеца, по пет камиона на нощ.“ (Ето как е решавана съдбата на българския елит!)
ДА “Архиви“, История на БКП, сн. Ф. К.
>> “Народен съд” [3]
3. л. арх. Ст.Р.
Карикатурата на Сталин, заради която Райко Алексиев е убит