УКРАИНЦИ И БЪЛГАРИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Документи. Свидетелства. Коментари
Стоян Райчевски
ISBN: 978-619-91450-5-0
2024
Трудно обясним е фактът, че в българската историография няма, например, нито едно цялостно изследване за украинската емиграция в България след Гражданската война в Русия. Намерилите убежище в свободна България украински бежанци и емигранти е трябвало да преодоляват в своя социален и обществен живот като изгнаници още един проблем, източник на който са организациите и водачите на сродните им по съдба руски т. н. „бялоемигранти”, по-многочислени от тях и по- добре партниращи си с тогавашните български власти, които не познавали украинския национален въпрос. Този фактор, утежнява допълнително социалния и обществения живот на украинската емиграция, а той остава невидим за широката общественост в България, неотразен и не коментиран от пресата. Обществото не е било информирано своевременно и за това, че борците и защитниците на Украинската Народна Република през 1918 г. воювали едновременно на два фронта – срещу болшевиките на Ленин и Троцки, но и срещу армиите на Деникин и Врангел. Не е могло да чуе предупрежденията на защитниците на Украинската република, че армията на белия генерал Деникин се биела „по-настървено” срещу украинските борци за независима Украйна, отколкото срещу болшевишката червена армия.
Не са един и два случаите в следосвобожденска България, когато паметта се заличавала и историята се е прекроявала и моделирала по политически поръчка. Такива бяха и факторите, които доведоха до отдалечаването или по-точно – „забравянето” за дълбоките корени, духовните и културните връзки през вековете между двата народа – българския и украинския. А те са били предмет на подчертан интерес още по време на българското Възраждане и борбите на българския народ за духовно и политическо освобождение. Първите и най-изявени творци на новобългарската литература през Възраждането: Райко Жинзифов, Константин Миладинов, Любен Каравелов, Петко Рачев Славейков и др. започват своя творчески път под силното влияние на украинската литература. Те, както и следосвобожденски обществени дейци като един Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др., знаят това и не смесват украинската (малоруската) култура, история и идентичност с великоруската.
Ако старобългарската литература и старобългарския книжовен език е оказвал определено влияние върху ранната украинска литература чрез ръкописите и възпитаниците на Търновската книжовна школа и на Охридската българска архиепископия, то възродилата се и възкръснала след близо петвековно политическо иго под властта на османските султани и духовното потисничество на гръцката Цариградска патриаршия, лишени от правото да си служат църковно и книжовно с майчиния български език, то новобългарската литература през Възраждането се развива под силното влияние на украинската литература и особено на украинския поет и национален будител Тарас Шевченко – един от основателите на тайното Кирилометодиеското дружество в Киев.
BULGARIEN AUF DEM WEG ZUR DEMOKRATIE UND
EURO-ATLANTISCHE INTEGRATION 1989-2007
Stoyan Raichevsky
ISBN: 978-3-00-076692-3
2023
Stoyan Raichevsky ist Historiker, Publizist und Politiker, geboren 1944 in Burgas/Bulgarien. Bis 1989 war er einer von den oppositionellen Intellektuellen, die das kommunistische Regime in Bulgarien offen kritisierten. Seit 1989 nahm er aktiv an der Gründung der Union der demokratischen Kräfte (UDK) teil und war Abgeordneter in der
36. Volksversammlung (1991-1994), Mitglied der parlamentarischen Kommission für Nationale Sicherheit;
37. Volksversammlung (1994-1997) Stellvertreter der parlamentarischen Kommission für Kultur;
38. Volksversammlung (1997-2001) Vorsitzender der parlamentarischen Kommission für Kultur und Medien
Vorsitzender der Demokratischen Partei – 1896 (1994 – 2005)
Vorsitzender der Bulgarischen Liga der Menschenrechte ( seit 2006)
Vorsitzender des Verbands „Istina“ („Wahrheit“)
Autor von vielen Büchern auf dem Gebiet der Geschichte, Ethnologie und Kultur.
Mitglied des Verbands der bulgarischen Schrifsteller, der BANI u. a.
Der Übergang Bulgariens von einer totalitären Einparteiendiktatur zu einer demokratischen Zivilgesellschaft mit freier Marktwirtschaft und Rechtsstaatlichkeit begann gleichzeitig mit ähnlichen Prozessen, die in den anderen mitteleuropäischen Ländern stattfanden. Nach dem Zweiten Weltkrieg wurden die osteuropäischen Länder gegen ihren Willen in der Zone der militärischen, politischen und wirtschaftlichen Hegemonie der Sowjetunion gelassen und durch einen „Eisernen Vorhang“ von der freien westlichen Welt getrennt. Die Liberalisierungs- und Wiederaufbauprozesse in diesen Ländern begannen zur gleichen Zeit, wiederum mit Hilfe internationaler Vereinbarungen. Jedoch gab es große Unterschiede der Prozesse in den jeweiligen Ländern, was die Geschwindigkeit und die Qualität der rasch entstehenden Strukturen der Zivilgesellschaft und der staatlichen Institutionen angeht. Dies betrifft auch die Entwicklung einer Marktwirtschaft in einem freien und wettbewerbsfähigen Umfeld unter rechtsstaatlichen Bedingungen. Dieser Prozess verlief in Bulgarien am langsamsten und schmerzhaftesten, und das bulgarische Volk zahlte während des Übergangs den höchsten Preis. Obwohl es nach der SowjetOkkupation im September 1944, als erstes begann und einen heftigen, auch bewaffneten Widerstand gegen die ihm durch die sowjetische Besatzung aufgezwungen kommunistischen Regimes leistete.
Der Zweck dieses Buches besteht darin, aufzuzeigen, wie Bulgarien aus einem totalitären Staat mit einer Einparteiendiktatur, verstaatlichtem Eigentum an den Produktionsmitteln, einem riesigen Unterdrückungsapparat und der stärksten Abhängigkeit von der ehemaligen Sowjetunion seinen Weg zur Vollmitgliedschaft in der NATO und der Europäischen Union es geschafft hat.
ДИМИТЪР ИНКЬОВ, БОЯН ЧИНКОВ И ДРУГИ
РИЦАРИ НА САТИРАТА СРЕЩУ ТОТАЛИТАРИЗМА
Стоян Райчевски
ISBN: 978-619-91450-4-3
2022
След установяването на отечественофронтовската власт в България и след забраната на опозиционна преса дойде ред и на монопола над политическата сатира,
политическите анекдоти и фейлетони. Сатирата и карикатурата срещу режима бе забранена и преследвана. С най-високи партийни разпоредби право на живот получи само онази сатира, която води борба с „враговете на народа”, Запада и „поклонниците на западната култура” и „западния начин на живот”.
Мнозина от тези, които продължиха да си служат с оръжието на политическата сатира и фейлетон в защита на демокрацията, платиха скъпа цена за тази си дързост, бяха репресирани, някои дори убити, други станаха обект на терор и жертва за проявената от тях като творци честна гражданска позиция и доблест. В затвора бяха изпратени карикатуристите Александър Божинов и Александър Добринов, сатирици като пребития Трифон Кунев, разказвачи на вицове като арх. Боян Чинков и др. „Борю Зевзека е застрелян, защото е бил сбъркан с друг автор на смешни разкази – Елин Пелин” – припомнят съставителите на брой № 1 на библиотека „Щурец”, посветена на убития карикатурист, сатирик и журналист Райко Алексиев.
В наказателния трудов лагер край Ловеч най-брутално е убит цигуларят Александър Николов – Сашо Сладура, също разказвач на вицове. Пловдивският архитект Боян Чинков получи тежка присъда от цели пет години строг затвор и конфискация на имущество само заради няколко разказани от него на обществено място вица.
БЪЛГАРИЯ СЛЕД КАТАСТРОФАТА 1996/97 КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Стоян Райчевски
ISBN: 987-619-91450-3-6
2022
Стоян Чилов Райчевски, роден в Бургас 1944 г. – публицист, историк и политик;
народен представител в 36, 37 и 38 Народно събрание, председател на
Парламентарна комисия по култура и медии,
учредител и председател на Демократическа партия-1896, председател на Българската лига за правата на човека и на Съюз „Истина”, гл. редактор на списание „НАТО и България”;
член на СБП, автор на монографии в областта на историята, етнологията и културата.
Тази книга е продължение – втора част на хрониката на най-голямата промяна в живота на българите в новата ни история, която съвпадна по време не само със смяната на вековете, но и на хилядолетията. Първата книга нарекох „България по трудния път към демокрация 1989 – 1997”. В нея проследих как бе осъществен контролираният от номенклатурата на БКП и нереформираните нейни структури и органи за контрол преход от затворено тоталитарно общество с разрушени национални и демократични традиции и едно напълно централизирано държавно стопанство, в привидно отворено либерално общество със свободна пазарна икономика, при което същата номенклатура се превърна в новия икономически елит. Тази брутална и недемократична трансформация на партийната власт в икономическа, без да бъде осмислен тоталитарния режим, осъдени престъпленията, въздадена справедливост и осигуряване на равен старт, деформира и забави българския преход.
СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ
В БЪЛГАРИЯ. ГОРЯНИ. НЕЛЕГАЛНИ. ПОЛИТИЧЕСКИ
ЕМИГРАНТИ
Стоян Райчевски, Фанна Коларова
ISBN: 978-619-91450-2-9
2022
Много скоро след установяването на комунистическия режим в България, още към края на 1944 г., успоредно с легалната политическа борба на опозицията се заражда и нелегално съпротивително движение, което започва да се подготвя за въоръжена борба. В съпротивителното движение участват представители на всички съсловия. Съотношението между тях се променя съобразно разширяването на кръга на съсловията, върху които се разпростират репресиите на режима.
Първи минават в нелегалност представителите на офицерския корпус , административния, стопанския, културния и политическия елит, подложен веднага след преврата на 9 септември 1944 г. на брутални репресии и избиване без съд и присъда, а след това – на „прочистване” и под ударите на т. н. извънреден „народен съд” – „меча на революцията”. Следващият поток нелегални произхожда главно от забранените и разтурени опозиционни партии, чийто лидери са арестувани, съдени, екзекутирани , хвърляни в затвори и в лагери за принудителен труд. Третата най-голяма вълна се надига и влива в нелегалното съпротивително движение след масовата принудителна колективизация в българското село, която засяга всички земеделски стопани. Една част от преминалите в нелегалност бягат през границата в някоя от съседните на България държави, извън съветската зона, а от там се прехвърлят в Западна Европа, където съставят новата българска политическа емиграция. Те създават там свои организации, основната цел , на които е, да водят политическа борба за освобождаването на страната от тоталитарния режим и приобщаването й към свободния свят.
Такава е и основната цел на създадените в България нелегални организации, които за разлика от емигрантите в свободния свят, нямат нито свободата, нито възможността за каквато и да е политическа дейност и друга форма на борба, освен въоръжената. Така възникналото и разрасналото се в България нелегално съпротивително движение постепенно прераства и във въоръжена съпротива, която няма единен ръководен център, а само цел – противопоставяне на терора и освобождаването на страната от тоталитарния режим. Нелегалните организации формират, излъчват из своите среди и поддържат, въоръжени бойни групи или чети, които се установяват в планините, откъдето те извършват акции и работят за разширяването на мрежите на нелегалните организации в изчакване на въстание и предстоящ военен конфликт, за какъвто в условията на студената война говорят и комунистическата пропаганда в страната и емисиите на български език на радиостанции от свободния свят.
FLUCHT AUS DER DDR ÜBER DEN „EISERNEN VORHANG” BULGARIENS
Wege, Methoden, Opfer
Stoyan Raichevsky, Fanna Kolarova
zweite Ausgabe
ISBN: 978-3-9820445-7-6
2020
Das Buch präsentiert mit Hilfe von Original-Dokumenten aus den Archiven der Sicherheitsdienste der DDR und der VR Bulgarien möglichst umfassende Informationen über die Fluchtmethoden und die Fluchtwege der Bürger der DDR, die nach August 1961 durch die bulgarischen Staatsgrenzen einen Weg in die Freie Welt suchten und dies oft mit ihrem Leben bezahlen sollten. Ähnlich war auch das Schicksal von Hunderten bulgarischer Bürger, Opfer des „Eisernen Vorhangs“ in den Jahren 1945 – 1989, auf denen bis heute Vergessenheit lastet und die nicht einmal eine moralische Rehabilitierung erhielten.
Die Autoren untersuchten alle ihnen zugänglichen Dokumente und Materialien zum Thema in den Archiven des ehemaligen Staatssicherheitsdienstes der DDR und des Auswärtigen Amtes in Berlin sowie in den entsprechenden Archiven Bulgariens: DS Archiv – Komdos (Archiv der bulgarischen Staatssicherheit), DA Archiv (Zentralstaatsarchiv), MVR – Archiv (Archiv des Innenministeriums), ZVA (Zentralmilitärarchiv) u.a., in denen ein Großteil der Dokumente zu diesem Thema vernichtet wurde, und andere , die noch immer nicht zugänglich sind. Sie haben die nach den Dokumenten festgestellten Tötungsorte der Opfer besucht und auch alle Städte entlang der Grenze zwischen Bulgarien und der Türkei, Griechenland sowie Jugoslawien. Sie sprachen mit Zeitzeugen, Bewohnern und ehemaligen Grenzsoldaten.
In dem Buch wurden nur Belege berücksichtigt, die die Autoren in den Archiven gefunden haben, und von Zeitzeugen erhaltene Informationen, die sie verwendeten zur Feststellung der genauen Positionsbestimmung der Tötungen, zur Lokalisierung der Namen von Gegenden, Ortschaften, Dörfern, Straßen sowie zur Klärung von Bedingungen, unter denen die Bewegung der aus der DDR über Bulgarien in den Westen Flüchtenden erfolgte.
Das Thema der Opfer an den bulgarischen Grenzen, die während der Periode des „Kalten Krieges“ in den Westen zu fliehen versuchten, ist immer noch nicht erforscht und nicht beleuchtet. Die an der Grenze beim Versuch, den „Eisernen Vorhang“ zu überwinden, umgekommenen bulgarischen und ausländischen Bürger sind sogar bis heute noch immer nicht als Opfer des totalitären Regimes anerkannt. Ihre Gräber sind nicht gekennzeichnet und deren Angehörigen bis heute unbekannt. In der bulgarischen historischen Literatur werden diese Opfer als „Banditen“ und „Verräter der Heimat“ behandelt. Die lebensgefährliche Flucht über die streng bewachte Grenze war damals für viele Menschen in der Volksrepublik Bulgarien auch eine Form des Widerstandes gegen das totalitäre Regime.
DER BEWAFFNETE WIDERSTAND IN BULGARIEN GEGEN DAS TOTALITÄRE REGIME.
GORYANI-BEWEGUNG.
POLITISCHE EMIGRATION
Stoyan Raichevsky, Fanna Kolarova
ISBN: 978-3-00-065739-9
2020
Das Buch beleuchtet ein in Europa wenig bekanntes Thema des bulgarischen bewaffneten Widerstands gegen die Diktatur der Kommunistischen Partei, die nach dem Putsch vom 9. September 1944 im Land errichtet wurde. Die ersten Aktionen bewaffneter Gruppen und Chetas des illegalen Widerstands in Bulgarien erfolgten bereits Ende 1944 als Reaktion auf den vom Regime ausgeübten Terror. Sie kamen aus allen Teilen der bulgarischen Gesellschaft. In den Bergen und Waldgebieten waren 14 Jahre lang bewaffnete Gruppen und Abteilungen der sogenannten “Goryani” aktiv. Ihre Zahl und Aktionen nahmen erheblich zu, nachdem das kommunistische Regime 1947 die Oppositionsparteien aufgelöst und begonnen hatte, alle Oppositionellen zu verfolgen und zu unterdrücken.
Die Goryani-Bewegung wurde am stärksten nach der Zwangskollektivierung im bulgarischen Dorf und der Beschlagnahmung des Bodens, der landwirtschaftlichen Geräte sowie das Viehbestände. Einen weiteren Impuls für die Goryani-Bewegung in Bulgarien gab das Echo des Aufstands des ungarischen Volkes im Jahr 1956.
Das Regime wies alle seine repressiven Organe, die Staatssicherheit und die Miliz an, gegen die Goryani-Bewegung zu kämpfen und zog bei großen Gefechten auch reguläre Truppen hinzu. Es schuf sogar eine Spezialarmee – die sogenannten „Iztrebitelni Bataillonen“ (Vernichtungsbataillonen) zur Bekämpfung der Goryanis und der illegalen Widerstandsbewegung.
Das Buch enthüllt auch die Unterstützung, die die Goryani-Widerstandsbewegung und der illegale Widerstand in Bulgarien durch die organisierten politischen Emigranten in Europa, in den USA und in Kanada erhielten. Nach Angaben der Staatssicherheit überquerten allein 1955 52 illegale Gruppen von politischen Emigranten die Grenze nach Bulgarien. Die Soldaten der ersten bulgarischen Kompanie in der NATO, die 1951 unweit von Frankfurt am Main gegründet wurde, setzten sich aus bulgarischen politischen Auswanderern zusammen, die die Ereignisse in Bulgarien verfolgten und die Beziehungen zur bulgarischen Widerstandsbewegung im Land pflegten.
BULGARIEN UNTER DER BKP-DIKTATUR 1944-1989
Stoyan Raichevsky
ISBN: 978-3-9820445-6-9
2020
Die Idee zu diesem Buch entstand anlässlich der Eröffnung der Dokumentarausstellung „Bulgarien 1944–1989 – Die verbotene Wahrheit“ in Sofia 2012 und 2013 in Berlin.
Die Präsentation der ersten bulgarischen Ausgabe zeigte, dass junge Menschen in Bulgarien nur sehr wenig über die von der Parteipropaganda verschleierte Wahrheit, über das Leben unter den Bedingungen des totalitären kommunistischen Regimes nach dem 9. September 1944 wissen:
Von den Verfolgungen und Repressionen gegen frei denkende Menschen, von den auferlegten Verboten, Einschränkungen und dem Entzug des Zugangs zu objektiven Informationen über die Werte und Errungenschaften der freien Welt sowie vom illegalen bewaffneten Widerstand des bulgarischen Volkes gegen die auferlegte Diktatur.
Am 9. September 1944 stürzte die Kommunistische Partei durch einen Militärputsch die Regierung von Konstantin Muraviev, als die sowjetische Armee bereits begonnen hatte, das Land zu besetzen. Die von den Kommunisten auferlegte und dominierte Regierung der Vaterländischen Front setzte ihre Macht mit totalem Terror durch. Bereits in den ersten Tagen und Wochen wurden durch die sogenannten „Troikas“, bestehend aus Aktivisten der Kommunistischen Partei und vorbestraften Personen, etwa 30.000 Menschen ohne Gerichtsverfahren und Urteil hingerichtet. Mit Massenrepressionen, Morden, Verhaftungen, Vertreibungen und anderen Gewalttaten geht die Kommunistische Partei, die in der Vaterlandsfront-Regierung über das Innenministerium und das Justizministerium verfügt, brutal gegen ihre Gegner und potenzielle politische Kontrahenten vor. Der Terror erfasst alle Bereiche des politischen, wirtschaftlichen und geistigen Lebens des Landes.
Die Regierung der Vaterlandsfront erlässt eine Reihe repressiver Verordnungen, Erlasse und Beschlüsse, mit denen den Repressionsorganen Befugnisse und den Verfechtern der neuen Macht Privilegien eingeräumt werden.
Das Regime führt eine Zwangskollektivierung in den Dörfern, die Verstaatlichung von Industrie, Handel und Finanzwesen durch, richtet Internierungs- und Zwangsarbeitslager ein, inszeniert Schauprozesse, verhängt Massenumsiedlungen und andere Repressionen gegen die „Feinde der Volksmacht“.
Der Widerstand des bulgarischen Volkes gegen das kommunistische Regime verstärkt sich und entwickelt sich zu einem illegalen Kampf, unter anderem mit bewaffneten Gruppen und Truppen – den Gorjani.
СЪСТОЯНИЕ И АКТУАЛНИ ЗАДАЧИ ЗА
ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ
ПЕРИОД В БЪЛГАРИЯ
Сборник с доклади. Българо-германска конференция. София, 15-17 ноември 2018
ISBN: 978-619-91450-0-5
2019
В сборника са публикувани докладите на следните автори:
Росен Плевнелиев – Приветствие
Д-р Андрей Ковачев – Приветствие
Dr. Anna Kaminsky – Aufarbeitung – das Beispiel Deutschlands im internationalen Vergleich
Ursula Popiolek – Lesen und Erinnern statt Vergessen
Стоян Райчевски – Диктатурата на БКП и преходът към демокрация
Фанна Коларова – Паметниците на диктатурата и тяхното влияние върху обществото днес
Доц. д-р Антоний Гълъбов – Информация и интерпретации: медийни образи на политическата култура в посттоталитарното общество
Доц. д-р Михаил Груев – Политиката на Държавна агенция архиви за опазването и осмислянето на документалното наследство на комунистическия режим
Евтим Костадинов – Архивът на Държавна сигурност и дейността на Комисията по Досиетата
Владимир Кисьов – Предизвикателствата към евроатлантическото членство на България
Д-р Владимир Калоянов – Сталинските репресии на българите в Украинска ССР и съвременната българска историография
Проф. д-р Никола Мърхов – Репресии над минната техническа интелигенция във въгледобивната промищленост след 9 септември 1944 г.
Иво Андровски – Литература зад решетки – Йордан Русков и Георги Заркин
Д-р Йордан Мантарлиев – Посткомунистическото ни битуване като „българска работа“
Д-р Даниела Беличовска – Диалог с учениците за близкото минало
Ния Мишонова – Тъмната страна
Иван Николов – Осмислянето в Сърбия на иктатурата и политиката на Югославската комунистическа партия към малцинствата
Зденка Тодорова – Промяна на името на Царибод в Димитровград – част от тоталитарното минало на Сърбия
Арх. Елко Хазан – За устойчивостта на тоталитарните парадигми в историографията относно спасяването на българските евреи през втората световна война
Явор Райчев – Хибридни войни: анатомията на едно трол-въздействие. Резултати от емпирично изследване
Славимир Генчев – Отговорността на медиите в годините на преход към демокрация – не свобода, а слободия на словото
Пастир Христо Куличев – За изложбата „България 1944-1989. Забранена истина”
ПАМЕТНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА В БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИТЕ АВТОРИ
Фанна Коларова
ISBN: 978-619-188-313-4
2019
Книгата проследява историята на комунистическата визуална пропаганда в България и прави анализ на нейното въздействие върху обществото. Авторката дава своя отговор, но отправя същите въпроси и към обществото и към политиците.
– Може ли да се развие демократично общество в построената от диктатурата архитектурна среда и в сянката на нейните монументи?
– Отговаря ли културата на паметта в България на моралните норми – добро и зло?
-Отговарят ли наследените паметници от периода на диктатурата на Българската комунистическа партия на историческите факти и какво морално послание отправят те днес?
Българското общество е традиционно демократично. България не е желала и българското общество не прие ните национал-социализма, нито фашизма, нито се примири с болшевико-социализма, който му бе наложен след съветската окупация на страната. България по времето на Втората световна война не се вписва в създадената по-късно от комунистическата пропаганда представа за “фашизъм-антифашизъм”, с който комунистите фалшифицираха и продължават да фалшифицират новата българска история за периодите преди и след преврата на 9 септември 1944.
Днес, тридесет години след края на диктатурата на БКП и от излизането на страните от Източна Европа от военната и стопанска обвързаност със Съветския съюз, ние наблюдавамев Бългърия едно подмолно напрежение. То се дължи на опитите на онези кръгове, които останаха финансово и идеологически обвързани с властовите структури в Кремъл, да върнат страната в зависимост и подчинение на Москва. Един от техните инструменти е визуалната пропаганда. България все още е осеяна с огромни паметници, брутални по размери, изразяващи агресивност и заплаха. Същите кръгове препятстват с всички средства прибирането на символите на комунизма и окупацията в музеи и започват отново да пълнят площадите с нови паметници – на руски и съветски военни, необходими им за групови ритуали на преклонение и за въздействие върху обществото.
БЪЛГАРИЯ ПО ТРУДНИЯ ПЪТ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ
1989-2007
Стоян Райчевски
ISBN: 978-619-91450-1-2
2019
роден в Бургас 1944 г. – публицист, историк и политик; народен представител в 36, 37 и 38 Народно събрание, председател на Парламентарна комисия по култура и медии, учредител и председател на Демократическа партия-1896, председател на Българската лига за правата на човека и на Съюз „Истина”, гл. редактор на списание „НАТО и България”; член на СБП, автор на монографии в областта на историята, етнологията и културата.
Надявам се читателят сам да намери сред многото имена и събития, едни забравени, а други избледнели или променени до неузнаваемост, отговор или тълкуване на въпроси, които може би сам си задава към днешния ни ден и по-малко ще разчита други да му ги обясняват…
Tри десетилетия след партийният преврат от 10 ноември 1989 г., който постави началото на дългия и труден път на българските промени от тоталитарен режим към демокрация, са достатъчно време, за да можем днес, обръщайки се назад, да разберем и оценим обективно събитията и мотивите на хората, които ги движеха…
България
под комунистическия режим
1944 – 1989
Стоян Райчевски
ISBN 978-619-00-0795-1
второ допълено издание 2018
България
под комунистическия режим
1944 – 1989
Стоян Райчевски
ISBN 978-619-7265-11-8
2016
Bulgarien unter dem kommunistischem Regime
1944 – 1989
Stoyan Raichevsky
ISBN 978-3-942437-24-0
erschienen 2017 im OEZ Verlag Berlin
Бягство от ГДР
през „Желязната Завеса”
на България
пътища, методи, жертви
Стоян Райчевскии, Фанна Коларова
ISBN 978-619-00-0801-9
2018
Flucht aus der DDR über den „Eisernen Vorhang” Bulgariens
Wege, Methoden, Opfer
Stoyan Raichevsky, Fanna Kolarova
ISBN 978-3-00-054562-7
2016
Begleitbücher zur Ausstellung
(deutsch, englisch, bulgarisch)
Bulgarien 1944-1989
Verbotene Wahrheit
Stojan Raichevsky, Fanna Kolarova
ISBN 978-3-00-039388-4
erschienen 2012
Bulgaria 1944-1989
The ForbiddenTruth
Stojan Raichevsky, Fanna Kolarova
ISBN 978-3-00-039848-3
България 1944-1989
Забранена истина
Стоян Райчевски, Фанна Коларова
ISBN 978-3-00-039849-0