Потресаващ пример за отношението на комунистическата партия към църквата и религията е взривяването на 16 април 1925 г. на катедрален храм „Св. Неделя” в София, под чийто развалини загиват 213 и са ранени над 500 души – мъже, жени и деца.
Сред избитите без съд и присъда в първите дни след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. има и много свещеници, чиято единствена „вина” е била, че са служели на църквата и са проповядвали християнски морал. Установени са имената над 100 убити православни свещеници, както и на равина Исак Б. Леви, мюсюлманския духовник Мехмед Рашидов, армено-григорианския свещеник Гарабед С. Каражян, протестантския пастор Стефан Тодоров.
На 16 февруари 1949 г. се публикува “Закон за вероизповеданията“, който следва духа на съветския закон по същата материя. Той въвежда пълен контрол над духовните институти и църквата, забрана на богослужение извън храма, конфискации на църковни имоти и др. За присъствие на църковна служба или дори само влизане в църква ученици и студенти се наказват с изключване от учебното заведение, а служителите и чиновниците – с провал в кариерата и дори уволнение.
От 25 февруари до 9 март 1949 г. се провежда процес срещу 15 протестантски пастори, четирима от които са осъдени на доживотен затвор.
На 11 ноември 1952 г. в 23.30 часа в Централния софийски затвор са разстреляни четирима осъдени на смърт свещеници от Ордена на успенците – отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков и монсеньор Евгений Босилков – български епископ пасионист.
През 1984 г. по решение на Политбюро на ЦК на БКП се провежда кампания за принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани.
Успоредно със законодателните и административните ограничения се усилва и натискът на тайните служби, който се изразява и с вербуване на сътрудници сред духовенството. Българската православна църква, заедно с Католическата църква и протестантските деноминации, съставляват специален обект за агентурно-оперативна дейност на група „Духовенство и секти” на Първи отдел на Държавна сигурност, натоварен с „борбата с контрареволюцията”.
През 1949 г. в този отдел се водят общо 20 активни разработки, 24 предварителни разработки и 240 отчетно-наблюдателни дела, обслужвани от 339 агенти.
През 1981 г. от 5000-те агенти на Шести отдел на Държавна сигурност 278 работят по линия на Българската православна църква, Католическата църква и протестантските деноминации, а към края на комунистическия режим в България през 1989 г. техният брой се удвоява.
Принудително изселване
Изселване на едно семейство,
л. архив
Като наказателна и превантивна мярка срещу противници на режима и техните близки, граждани, неодобряващи мероприятията и методите на новата власт, или само набедени за такива, хиляди семейства биват принудително изселвани от столицата, големите градове и от граничните райони, и „въдворявани” в отдалечени от градските центрове села и малки селища, без право да ги напускат. Принудително биват изселвани индустриалци и търговци, лишени от партийното доверие адвокати и интелектуалци, уволнени офицери, „неблагонадеждни” жители на граничните райони и др.
Според съвместен доклад на председателя на президиума на Народното събрание и на министъра на вътрешните работи до Политбюро на ЦК на БКП за периода от 9 септември 1944 г. до август 1953 г. са изселени 7025 семейства с 24 624 членове.
Действителният брой на изселените семейства е по-голям. През същия период само от столицата София са изселени 2548 семейства с 5075 членове, от граничните райони и окръжните градове – 4208 семейства с 18 315 членове.
Причини за изселването | Брой на семействата | Брой на членовете |
Имат близки
„изменници на родината” (избягали на запад) |
2 397 | 9 739 |
Неудобни за големите градове
и за граничните райони, като „врагове на народната власт” |
4 359 | 13 651 |
По други причини | 169 | 1 224 |
Общо | 7 025 | 24 624 |
Строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи Г. Цанков,
София, март 1953 г.:
„С цел прочистването на големите градове и граничните зони от вражески елементи и за прекъсване връзките на изменниците на Родината с техните семейства в тези райони заповядвам: Да се подготви в най-строга тайна изселването семействата на изменниците на Родината и невъзвращенците, живеещи в София, Сталин (Варна), Бургас и Пловдив и граничните зони и въдворяването им на ново местожителство във вътрешността на страната.
За целта столичният и окръжните началници на МВР да установят всички членове на семействата на изменниците на Родината в тия райони и най-късно до 20 март 1953 г. да направят предложение за тяхното изселване…“
Изселванията от столицата и големите градове се подновяват по време на Унгарското въстание през 1956 г.
Социално положение на изселените семейства | Брой | % |
Средни селяни | 2418 | 37.4 |
От буржоазен произход | 1757 | 26.7 |
Бедни селяни | 784 | 11.9 |
Заможни селяни, т.нар. кулаци | 710 | 10.8 |
От среден градски произход | 475 | 7.2 |
Служащи | 210 | 3.2 |
Работнически произход | 93 | 1.4 |
Занаятчии | 78 | 1.1 |
От беден градски произход | 65 | 1 |
6590 | 100 |
Изселване на едно семейство,
л. архив