Една от формата на съпротива срещу режима е бягството с риск за живота през строго охраняваната граница. Успелите да преминат нелегално границата се третират като „изменници на родината”, получават задочни присъди, а роднините и близките им носят пожизнено „клеймо” и търпят ограничения на всички възможности за професионално развитие, научна и друга кариера.

Снимки от българскете граница в Архива на Щази,
BSTU MfS-HA-IX-17587, S. 0265

Стотици български граждани загиват при опит да преминат границата. С Указ № 359 на Президиума на Народното събрание, приет на 28 август 1952 г., се разрешава да се стреля на месо в случаи, когато лица правят опит да преминат границата. Южната и западната граница на България е осеяна с незнайни гробове на убити при опит да избягат в свободния свят. Тези гробове са необозначени, както и на избитите без съд и присъда след септември 1944 г. и на убитите в концентрационните лагери, съобразно трактовката, че „враговете на народа нямат право и на гроб”. В първите години след установяването на комунистическата власт много опозиционери са изведени на границата и убити там с инсценировка, че са правили опит да я преминат нелегално.

От 1960-те до края на 1980-те техническите средства, минираните полета и агентурният апарат в граничната зона, която е в дълбочина от 15 до 20 и повече километра по цялото протежение на сухоземната граница, се усъвършенстват до такава степен, че нелегалното преминаване на граничното съоръжения, т.нар. кльон, става почти невъзможно и опитващите се да избягат по суша в свободния свят загиват на място или биват залавяни и съдени.
Присъдата за заловените при опит да преминат границата до 1975 г. е 15 години затвор.

>> Границата [13]

На 29 април, 1948 г., седем деца cа били зaстреляни нa границата,
личен архив

в-к “Работническо дало“ август 1963,
сн. Ф. К.

Берлинска гранична табела,
личен архив