Нелегалната борба и въоръжената съпротива на Горяните [9]

Въоръжени горянски чети

  • Горянската чета в Годечка околия – образувана през 1947 г. с командир Тодор Димитров Филипов.
  • Шести пирински отряд – въоръжена чета, образувана в началото на 1947 г. под ръководството на Герасим Тодоров. След време за по-голяма маневреност отрядът се разделя на две чети, като за командир на втората става Кирил Бенгазов. След разбиването на четите пред съд са изправени 84 четници и техни помагачи, 12 от които са осъдени на смърт.
  • Четата на Пазарджишката околия – действа от края на 1949 г.
  • Четите в Пиринския край – през 1949 г. в Пирин се образуват още три горянски чети.
  • Първата сливенска чета – добре въоръжена горянска чета от 28 души с командир Пеню Христов Михов, ликвидирана в средата на ноември 1950 г.
  • Втората сливенска чета – образувана през април 1951 г. с командир Георги Маринов Търпанов. Числеността й достига 150 души, включително няколко жени. Действа в Сливенския балкан. В битката за разгромяването й са съсредоточени няколко гарнизона редовна войска и части на вътрешните войски, командвани лично от министъра на вътрешните работи Антон Югов.
  • Четата в Ямболска околия – действа от пролетта на 1950 г.
  • Русенската чета – въоръжена горянска чета, създадена през септември 1950 г. от 8 души, нараства до 40 четници с широка мрежа от ятаци, действа в селата на Русенски окръг, ликвидирана през май-юни 1951 г.
  • Дупнишката горянска чета „Рилски бойци” – образувана през 1950 г. под ръководството на Никола Хайдутов с район на действие в района на Дупница и Горна Джумая.
  • Cтарозагорската въоръжена група – образувана през октомври 1950 г., към края 1951 г. обединява 145 нелегални членове на организацията.
  • Организацията на съпротивителното движение в България „Горяни” – създадена в началото на април 1951 г. предимно от ученици от Пловдив, с командир Петко Кидиков, броят на членовете й достига 46 души, включително 3 жени и избягали войници. През август с.г. организацията създава втора горянска чета с командир Георги Комитов.
  • Казанлъшката горянска чета – образувана през април 1951 г. в околностите на с. Стряма от 8 души, когато броят на четниците нараства значително, те се разделят на три групи, всяка със свой район на действие в Казанлъшко.
  • Карловската чета – образувана в началото на 1951 г. от братята Атанас и Иван Баталови от с. Каравелово, Карловско, действа в района на Карловско и Староселския балкан.
  • Пловдивските чети – образувани през лятото на 1951 г., в района на Пловдивска околия действат четири горянски чети.
  • Горянската чета на Сапарева баня – въоръжена група, организирана през есента на 1951 г., много скоро след това разкрита и ликвидирана.
  • Асеновградската чета
  • Поповската чета – въоръжена горянска чета от 16 души с командир Добри Христов Чупуков, която действа в селата на Поповска околия, ликвидирана в началото на 1952 г.
  • Горянската група в Еленския балкан – образувана през 1950 г., разкрита и ликвидирана през 1951 г. Горянска група в Еленския балкан действа и през 1954 г., и др.

Въоръжената съпротива в България започва да получава подкрепа и от българската политическа емиграция. По данни на ДС през 1955 г. през границите са влезли нелегално в България 52 въоръжени групи, съставени от българи политически емигранти, които се вливат в горянското движение. Тяхното организиране и изпращане в България се извършва от Българския национален комитет, наречен по-късно Българско освободително движение.

Българската политическа емиграция в подкрепа на съпротивителното движение

Българската политическа емиграция, която след установяването на комунистическия режим в страната избягва на запад и в първите години постоянно увеличава състава си чрез успелите нелегално да преминат границата българи, създава свои организации за подпомагане на съпротивителното движение в България.

Задгранични емигрантски организации:

  • Български национален комитет „Свободна и независима България”
  • Българско освободително движение
  • Съюз на свободните българи
  • Българска лига за правата на човека
  • Български свободен център
  • Българско огнище
  • Временно българско представителство
  • Съюз на българските безвластници в чужбина
  • Българска организация „Цар Симеон”
  • Български национален фронт „Свобода”
  • Български национален фронт „Борба”
  • Българска социалдемократическа партия в изгнание
  • Съюз на бившето българско войнство в изгнание
  • Младежка студентска организация „Стефан Стамболов”
  • Българска православна църква в изгнание и др.

Край германското градче Цайлсхайм, недалеч от Франкфурт на Майн, през 1951 г. се формира първата българска рота в състава на НАТО, сформирана изцяло от български политически емигранти и в 14-те години от съществуването й в нейните редове преминават 2500 българи.

Всички бойци и офицери са българи, които са успели да избягат нелегално от България, за да защитават в редовете на българската рота свободния свят от комунистическата опасност (Варшавския договор) и така да допринесат за освобождаването на своята родина от комунистическото робство. На преговорите между Запада и Изтока по време на „разведряването” от страна на Варшавския договор често се повдига въпросът за емигрантските роти в НАТО, с настоятелно искане за тяхното разформироване. Така на 3 юни 1964 г. българската национална рота в състава на НАТО бива разформирована.

>> Наказателните лагери ТВО -Трудово възпитателни общежития [10]

Георги Маринов – Търпана, Командир на Сливенската чета
л. архив


cн. Музей на МВР

cн. Музей на МВР


cн. Музей на МВР